Пътят ми във флористиката- част 3

Пътят ми във флористиката – част 2
02.01.2019
Пролетта се пробужда! Първите цветя през пролетта !
22.01.2019

Здравейте , приятели!

Ще продължавам да споделям с вас случки и преживявания . Виждам от обратната ви връзка,че ви е интересно. Може би ще съм пример за някои от вас как да насочат енергията си в това, което им е приятно. Какво ми дава аранжирането?

Помага ми да изразявам себе си, да превръщам емоциите си в красота , да привличам сродни души и създавам нови приятелства. Естествено ,че не трябва да спираш да се развиваш ,така в живота си създадох нови интересни запознанства и приятелства.

Ще ви споделя и другата страна на флористиката, която аз самата не познавах, не разбирах , защото нямах опит . Ходейки на семинари и разговори с колежки ми споделяха , че тази професия е тежка, трудна и ръцете им винаги са напукани. Чудих се защо? Докато аз виждах само в списания , книги,минавайки през магазините за цветя , красиво аранжирани букети . Хубавото е , че аз искам ли нещо никога не се отказвам и така се свързах с една от най-добрите в този бранш . Помолих я да се запиша на индивидуално обучение, тя прие и така започнах. Всеки ден в продължение на 3 месеца пътувах с автобуса за София и от 10 до 16 часа се потапях в тайните на флористиката. Там ме пое Емилия Лозанова , с която в момента сме много близки. Тогава за първи път видях реалността ,това да е навън топло , а ти да си в магазина на студено ,защото цветята трябва да са от 15-18 градуса, това да сменяш всеки ден водата на цветята и да ги подрязваш , това да се усмихваш на всеки един клиент, въпреки умората, да изпълняваш поръчки бързо , въпреки умората . И още куп неща . Мислех си , че ще науча всичко за толкова кратко време, но това , което разбра е , че трябват години ,много умения, практика и теория. Най – вече любов и пак любов към това, което искаш да правиш. С една дума това,което си представях и реалността се различаваха много . Въпреки всичко ,което виждах и разбирах ,че пътят е много бавен , труден и физически тежък , не ме напускаше желанието да продължавам да навлизам в тайните на флористиката . Спомням си как цял месец учех всеки ден подреждането на цветята в спирала.. И госпожа Виденова ми казваше : Давай, докато не научиш това ,няма как да продължим.

Чудех се защо пък е толкова важно , но с времето разбрах , че това е основата във флористиката. Късметът , че попаднах в едни от най-добрите ръце за мен е голям подарък от съдбата . Там видях как се създават букети, композиции , как се общува с клиенти. В същото време не спирах да посещавам семинари и обучения. За себе си разбрах , че не съм готова за цветарски магазин на този етап, (тъй като ме питат всеки ден по този въпрос) . Затова насочих усилията си в създаване на АРТ- Ателие . Първо , за себе си, в което да прилагам , видяното, наученото , да експериментирам, да изразявам себе си. Ателие ,защото се опитвам да привличам клиентите, които ценят индивидуално направеното , личното послание. В ателието мога да съм сама със себе си ,да фантазирам и да измислям идеи , имам повече лично време! Иска ми се това да е правилният път за мен.

Виждам,че ме намират правилните хора, така че Благодаря!